На автомобилния пазар вече можем да открием всякакви предложения за хибридни модели в различни ценови диапазони. Как обаче може потребителят да направи информиран избор за това коя е подходящата за него кола? За целта помага запознаването с основните категории хибридни системи, моделите, които спадат към тях; техните предимства и недостатъци.
Последователни хибридни автомобили
При последователните хибридни системи електрическият тягов модул служи за задвижване на колелата, а ДВГ се използва единствено за зареждане на батерията. За жалост такива автомобили нови не се продават изобщо, а сред старите модели най-близката кола до тази концепция е Chevrolet Volt.
Предимствата на този тип механично свързване са следните:
- просто устройство както на задвижващия, така и на зареждащия блок (едностепенни трансмисии);
- достатъчна е малка батерия с между 10 и 100 км автономност, като при по-голям капацитет може да се добави и ‘plug-in’ възможност;
- безпаралелна надеждност: двигателят с вътрешно горене винаги работи на оптимални обороти с максимален коефициент на полезно действие, а батерията не се претоварва; на практика това устройство обещава много по-голяма дълготрайност с минимални разходи за поддръжка, тъй като дори и една смяна на батерия е много по-евтина в сравнение с такава при чист електромобил.
Недостатъци на този тип механично задвижване:
- по-висок разход на гориво в сравнение с по-сложно устроен хибрид;
- по-малка динамика при шофиране, тъй като малките батерии обикновено имат и по-малък максимален ток;
- винаги носите тежестта на ДВГ системата, дори и когато тя не се използва.
Паралелни хибридни автомобили
При паралелните хибридни системи както електродвигателят, така и двигателят с вътрешно горене са свързани с ходовата част. Това може да изпълнено като ДВГ е свързан с едната ос, а електродвигателят с другата, но е възможно и двата двигателя да са свързани към една ос, както и всякакви други комбинации. Има механични връзки за заряд на батерията от ДВГ, трансмисия между ДВГ и колелата и т.н. и се използва сложен софтуер за оптимизация на едновременната работа на двата двигателя. Обикновено електродвигателят се използва при потегляне и поддържане на равномерно ниска скорост, през времето на които ДВГ е възможно изобщо да не работи. Типичен пример за такъв автомобил е Toyota Prius, както и повечето хибриди, налични на пазара.
Предимствата на този тип задвижване са следните:
- не е нужен външен заряд;
- нисък разход на гориво;
- лека батерия.
А недостатъците са следните:
- сложно устройство, което макар и с висока надеждност е скъпо за поправяне при повреда;
- почти нулева автономия на ток;
- консумативи както за ДВГ системата, така и за електросистемата (важно е да се отбележи, че това е недостатък само сравнено с чистите електромобили и последователните хибриди, но не и срещу колите с обикновен ДВГ, където поддръжката е още по-скъпа).
Към паралелните хибридни автомобили спадат и т. нар. плъг-ин (plug-in) хибриди, които имат батерии с пробег обикновено между 50 и 100 км и могат да се зареждат към електрическата мрежа. Техните предимства са значителната автономия на ток при градско шофиране и цялостно по-големият избор на начин на шофиране в зависимост от условията, а недостатък е скъпата и тежка батерия.